"ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ - Artist: Ivan Zhabov - Изпълнител: Иван Zhakov"

home"Back to where you came from - Обратно към откъдето дойде   Homehome       Paintingshome   Art From Woodart from wood        

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...

 



Ivan Zhabov - Изпълнител: Иван Zhakov
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ... Олга Шурбанова Ако попитате за Иван Жабов, вероятно ще чуете: не го познавам. Кой е той? А моя колежка зарадвана, че е срещнала земляк от Твърдица, възкликна: не знаех, че си имаме художник оттам... И откъде да го знаят? Иван Жабов умее всичко, освен да стои на светло и на показ. Веднага разбираш, че е балканджия, с онова сдържано, непоклатимо достойнство на родения с корен, с подранилата пряспа в косите, сякаш измислена заради контраста със смолистите вежди, детински закачливите очи и усмивка. Казва, че е сложна натура, като картините си. Във всеки случай е точно толкова самороден като тях. Правият път май изобщо не го влече.Сигурно и затова, като става дума откъде е взел талантите си, покрай многото песнопойци предци се сеща за един дядо дюлгерин, който правел всичко „криво и красиво“. Той самият пее и рисува от малък, но взема, че „научава“ и цигарите и като продумва вкъщи да се пробва в Рисувалната гимназия в Казанлък, майка му отсича: „Какво, да ходиш да ми пушиш там на свобода ли?“ И остава в Твърдица. После кандидатства в русенския университет „Селскостопанска техника“ и, не щеш ли, „за добър успех“ го пращат да продължи в Москва. Ала след втората година инженерството му доскучава. Изучил е точните науки, удават му се, само дето не го „вълнуват докрай“. Не че там няма въображение, но то е свързано с разума, а за него „чувствата са по-верни от логиката“. И отново се хваща с рисуването. Започва да посещава свободните вечерни школи (изостудии), където прави и академични етюди (гипсова глава, крак, ръка...). „Неговото“ го тегли другаде и той знае, че един ден ще се прояви, все едно къде е - в Москва, в София или в Твърдица... Дипломира се и кандидатства за научен сътрудник в софийското МЕИ. Където безпроблемно взима още една диплома. Всъщност това е работата... Интересите му са зависими от нея дотолкова, доколкото им осигурява относителен финансов комфорт. Защото едно, че учи пеене цели 8–9 години, дори пътува на турнета в Европа като хорист, бас-баритон (за солистична кариера не му стигат връзките!), и, второ – продължава да рисува „най-усърдно“. Демократичните промени го оставят на улицата. Постъпил е последен в МЕИ, тръгва си с първите „освободени“. Не му остава друго, освен да продава изкуство пред „Кристал“. Най–бързо ликвидна се оказва малката пластика от бронз. Може би защото „в чужбина бронзът е скъп“. Но и не му е съдено да остане незабелязан. „Първата ми изложба през 1991 г. я направи Ани Заимова, една много приятна дама от галерия „Хемус“. Отивам там с две картинки и очаквам, както обикновено, да ми кажат: “Хайде, омитай се“, а тя вика: „О-о! Аз ще ги сложа на витрината тези неща и ще ги продадем“. Не повярвах, разбира се. Но като минах на другия ден, те наистина бяха на витрината, а на по другия ги нямаше. Тя каза: “Слушай, Иване, дай да ти направим една изложба.“ Аз пощурях от радост, цяло лято работих и изложбата стана. Имаше откупки, голямо събитие! След туй взех да ставам по-смел, срещнах и други хора, които ми помогнаха купуваха мои картини, имам над 15 изложби в София...“ Иван Жабов наваксва изпуснатото в твърдишката гимназия знание за историята ни („Там ни преподаваше един резил и бягах от часовете...“) с купища четива – „всичко, излязло за „българите“. Гордее се с българския си ген, макар да не е „модерно“. Знае всичко за стародавното ни минало – от волжките българи до преселниците от собствения му край в земите на Бесарабия. „Чувството за принадлежност е задължително условие. Трябва да пиеш отнякъде. Усещам песента. Трябваше да измина дълъг път, за да стигна до народната ни песен. Аз я чувствам, аз зная да я пея...“ Иска работите му „да звучат като стих и мелодия“. А колкото до похватите... И те са част от стремежа към „вечните неща“... „Помня, че най-много се задържах в Пушкинския музей в Москва пред фаюмските портрети – такава живопис, че на човек му се завива свят. И другото, което ме привличаше силно, бяха едни малки египетски корабчета с цветни човечета, които стояха много вечно... И въпреки че са дървени, съдбата, Бог ги бяха запазили за нас. Може би оттам идва и този вкус към дървото и дърворезбените композиции. Макар че обяснението на Иван Жабов е „по-природно“ – „Просто чувствам дървото.
Интервю на Олга Шурбанова за
културния двумесечник "ek",
2003, брой 56
www.aba.government.bg



home Home               EnglishТози текст на английски език - This text in English bulgarian   Art From Woodart from wood   Paintingshome          


This document was created with the assistance of my Higher Power.